Президентът на Иран Раиси, символ на „нарастващия разрив“ между режима и неговия народ

Смъртта на президента Ибрахим Раиси при злополука с хеликоптер идва в плевел миг от историята на Иран, до момента в който страната се бори както с вътрешното неодобрение, по този начин и с възходящата районна неустановеност. FRANCE 24 разисква наследството на Раиси и въздействието от неочакваната му гибел с Джонатан Пирон, историк, специализиращ в Иран.

Когато пристигна на власт през август 2021 година, Ебрахим Раиси беше необятно считан за любимец за правоприемник на аятолах Али Хаменей, осемдесетгодишен висш водач на Иран и същинският център на властта в страната. Внезапната гибел на Раиси при злополука с хеликоптер в северозападен Иран в неделя повдига въпроси за политическото бъдеще на Ислямската република след плевел интервал, който видя невиждани прояви на неодобрение против режима след гибелта в ареста на Махса Амини, млада жена от ирански кюрд, през Септември 2022 година

На интернационалния фронт районът е угрижен от войната Израел-Хамас. След като през април израелски въздушен удар против иранското консулство в Дамаск умъртви няколко Революционни гвардейци, Иран предприе невиждана офанзива с дронове и ракети против Израел.

Върховният водач Хаменей разгласи в понеделник, че първият вицепрезидент на Иран Мохамад Мохбер ще служи като настоящ президент на страната до провеждането на избори в границите на 50 дни в сходство с конституцията.

FRANCE 24 интервюира Джонатан Пирон, историк, експерт по Иран в основания в Брюксел проучвателен център Etopia, за наследството на Раизи като президент и евентуалните политически последствия от гибелта му.

Какво значи гибелта на президента Раиси за непосредственото политическо бъдеще на Иран?

Не доста, защото не би трябвало да забравяме, че в Иран президентът на републиката е по-скоро министър-председател. Всъщност той е екзекутор. Истинската власт е на висшия лидер на Иран и той към момента е доста на мястото си, той към момента управлява всички лостове на властта. Отсъствието на Раиси [на политическата сцена] явно е важен политически миг за режима, само че приемствеността на властта ще се резервира. Институциите към момента са на мястото си.

Конституцията планува тази опция, защото член 131 постановява, че при положение на гибел или отнемане от дееспособност на президента, настава краткотрайно държавно управление и се привикват избори. Така че не сме изправени пред институционална неизясненост или вакуум във властта.

Въпросите, които пораждат в този момент, са доста по-фокусирани върху това дали ще има смяна в метода, по който се организира политиката в Иран, както вътрешно, по този начин и интернационално. И по този начин, какво се случва в този момент? Кои ще се появят като претенденти за тази президентска акция – която ще бъде доста къса, защото до изборите остават единствено 50 дни – като се има поради, че след последните (парламентарни) избори през март управляващите доста стесниха политическия кръг към хардлайнерски кръг, непосредствен до ултраконсерваторите?

Дори в консервативния лагер има персони, които са били дискредитирани или отстранени. В предишното беше направено всичко, с цел да се улесни завземането на властта от ултраконсерваторите – с аятолах Али Хаменей и неговото протеже Ебрахим Раиси на мястото си. Сега би трябвало да се откри заместител, който споделя тези [идеологически] характерности, който успокоява твърдото ядро ​​на режима.

Каква е институционалната роля на президента?

Той няма огромна власт спрямо висшия водач, защото висшият водач има последната дума при огромна част от решенията -изработка. Върховният водач има последната дума за стратегическата ориентировка на страната, а президентът има поле за маневриране, което е относително малко и което в последна сметка зависи от връзките му с висшия водач и от връзките му с разнообразни фракции, както и с Ислямската гражданска война Гвардейски корпус (IRGC) и други

Президентът в действителност има власт, сигурно при вземането на ежедневни решения, изключително по бюджетни въпроси и икономическата обстановка. Но също по този начин е мощно стеснен от всички подмолни игри, които съществуват, и от вездесъщността на висшия лидер и неговото преодоляване на всички лостове на властта. Върховният водач също има огромно въздействие, когато става въпрос за стопански решения, макар че би трябвало да помним, че това е комплицирана обстановка, защото има цяла поредност от други играчи, които са доста мощни, когато става въпрос за взимане на стопански решения в Иран. IRGC е основен промишлен и стопански състезател, само че това са и всички религиозни институции, върху които няма надзор.

Така че можем да забележим, че в последна сметка пространството за маневриране е много лимитирано. Нещо повече, по време на мандата на [бившия президент Хасан] Рухани, когато той се опитваше да схване умерени позиции, видяхме, че президентът се сблъска с компликации, когато трябваше да взема лични решения и да дефинира личен курс за бъдещето на Ислямската република. От друга страна, откогато Раизи пристигна на власт, има известна политическа кохезия с ултраконсерваторите, което докара до единодушие при вземането на решения. Но имаше и конкуренция сред фракции, което от време на време водеше до компликации.

Как бихте обобщили трите години на власт на Раиси?

Това може да бъде запомнено като едва президентство. Непопулярността му беше впечатляваща. Видяхме това изключително на последните избори [парламентните избори в Иран през март 2024 година, които видяха] най-ниската изборна интензивност в историята на Иран и в митингите, които избухнаха по време на неговото президентство. След гибелта на Махса Амини Раиси се изправи пред най-големите митинги, следени в Иран от 2009 година насам и лъжливото преизбиране на [бившия президент Махмуд] Ахмадинеджад.

Раиси беше определена да оказва помощ на по този начин наречените лишени от благосъстоятелност, най-бедната част от популацията. Но в обществено и икономическо отношение той беше неуспех. Той не съумя да обърне ориста на страната с инфлация, която остава висока и надвишава 40 % от няколко месеца. В Иран съвсем всеки ден избухват митинги, като избрани елементи от популацията упорстват да вземем за пример за по-високи заплати или погашение на пенсии.

В последна сметка Раиси беше знак на възходящия раздор сред режима и популацията. Той изглеждаше повече като реализатор, в сравнение с вземащ решения. Всъщност той зависеше от връзката си с Хаменей. За мен най-подходящата дума в действителност е, че това е било „ едва “ президентство... неговата легитимност, даже политическата му легитимност, липсваше.

В предишното към момента можеше да има повече или по-малко отворен избор кой се кандидатира за социална служба. Но в този момент всичко е заключено, откогато Раиси взе властта, с цел да няма изненади. Това също отразява известна чупливост на режима.

След новините за самолетната злополука в неделя имаше няколко празнични изявления в уеб страниците на обществените медии. Може ли това да е предвестител на вълнения през идващите няколко дни?

Трудно е да се мери мащабът на сцените на наслада – тъкмо както е мъчно да се спекулира за мащаба на траура, емфатичен от режима. Пресата не е свободна, тъй че сигурно ще забележим изображения, инсценирани, с цел да покажат, че има същинска, всеобща тъга, тъй като в последна сметка тя способства за пропагандните старания на режима да потвърди своята легитимност.

Но знаем, че изображенията безусловно ще бъдат манипулирани – и от двете страни. Видяхме някои подиуми на наслада и фойерверки, изключително в Техеран. Това не е без значение, тъй като се изисква доста храброст, с цел да рискувате с този вид дисплей; репресиите на режима не отслабват. Колко необятно публикувани са тези подиуми на тържествуване в страната, не можем да кажем, тъй като нямаме достъп до достоверна информация. Виждаме го в обществените медии, тъй че от време на време едни и същи изображения могат да се повтарят от разнообразни гледни точки. Това, което е несъмнено обаче е, че Раиси беше доста непопулярна измежду огромна част от популацията. Доказателството беше ниската изборна интензивност на [парламентарните] избори. Това към момента са противоречиви въпроси. Той сигурно не е президент, който ще бъде оплакан от болшинството иранци, това е несъмнено.

Тази публикация е превод на оригинала на френски.